(откъс) Есмералда забеляза спидера отдалеч. Отправи се към края на лагера преднамерено бавно, с ръце на кръста – древната, неумираща стойка на атакуваща жена: ─ Закъсняхте – отбеляза със свити устни, когато гигантското бобено зърно покорно се приземи пред нея.
